'
  • до -50% на мицеларни води
    Поръчай сега
  • -25% на козметика MUSTELA
    Поръчай сега
  • -20% на козметика КАНАДЕРМ
    Поръчай сега
  • до 30% нa слънцезащитни продукти
    Поръчай сега
  • Специални предложения

    Абонирай ме

    Защо Витания?

    Херния при новородено 17.07.2019

    Херния при новородено

    Когато родителите открият по телцето на бебето подутина, подобна на топче, рядко допускат, че това е херния. Но тя е често срещана при новородените и в болшинството случаи е вродена. Най-общо представлява излизане през коремната стена на покрити с перитонеум (коремната ципа) черва и було.

    Кои са основните видове херния при новороденото?

    Диафрагмална херния

    Преминаването на коремни органи нагоре през диафрагмата се нарича диафрагмална херния. При новородените най-често се дължи на проблеми във формирането на диафрагмалната стена при вътреутробното развитие. Последиците са недоразвити бели дробове и затруднено дишане на новороденото.

    Обикновено се открива още преди раждането при преглед с ултразвук. Но дори и това да не се случи, новороденото има посиняла кожа, при опипване коремът е по-малък, дишането е трудно и се забелязват нетипични движения в областта на гръдния кош. Наложителна е операция от две до три денонощия след раждането, като времето се използва за да се стабилизира бебето и да се насити кръвта му с кислород. Прогнозите за преживяемост зависят от уврежданията на белия дроб и/или други вътрешни органи. Но в общия случай са над 70 – до около 90%.

    Понеже не са ясни причините за образуването на диафрагмална херния, няма и препоръчителни методи за профилактиката ѝ. Но редовните посещения при лекаря ви по време на бременността увеличават шанса тя да бъде открита навреме и да бъдат взети подходящите мерки.

    Пъпна херния

    Пъпът е мястото през което преминава пъпната връв, осигуряваща обмяната между майчиния организъм и бебето. Понякога (средно при около 20% от бебетата) този отвор не се затваря добре и когато пъпната връв падне, се забелязва подуване на пъпа. То изглежда особено голямо при плач, кашлица или напъване поради затруднено изхождане. Тогава увеличаващото се налягане в корема изтласква навън червата, обвити в коремна ципа.

    Характерното за пъпната херния е, че принципно не причинява заклещване и не създава дискомфорт за бебето.

    Когато пъпната херния е под 1,5 см, най-вероятно ще премине от само себе си с израстването на детето. За зарастването ѝ помагат специални лепенки, които се поставят върху много добре събраните коремни мускули. Ако е по-голяма, подлежи на операция, когато детето е поне на 1 годинка.

    Ингвинална херния

    Името идва от разположението ѝ – около слабините, най-често над сгъвката. От нея страдат много по-често момченцата, отколкото момиченцата, и по-често се наблюдава от дясната страна, но може да се появи и от двете.

    Когато тестисите на плода преминават от коремната кухина в тестикуларните торбички (скротума), често с тях се придвижва и перитонеумът. Между скротума и корема се формира своеобразен канал. Той се запазва при над 80% от новородените и при около половината от тях остава незатворен до към края на първата година, като се оказва сериозна предпоставка за поява на ингвинална  херния. Ако се стигне до херния, възниква сериозен риск от заклещване и увреждане на тестис при момченцата и яйчник при момиченцата. В такъв случай операцията е наложителна.

    Опасността, която носи ингвиналната херния, е за заклещване на излизащия коремен орган. Това причинява безпокойство и болка на бебето и чест плач. В болшинството случаи херниалният сак се прибира сам или се връща (репонира) внимателно с ръка. Ако не може да се репонира и заклещването продължи по-дълго, кръвоснабдяването се влошава, появява се некроза на тъканите, може да се стигне до критични състояния за живота на бебето, поради което се налага спешна операция. Плановите операции са препоръчителни след навършване на 3 месеца и при тегло поне около 5 кг. Операцията е лека и възстановяването е бързо.

    Като цяло херниите са по-чести при недоносените деца. В повечето случаи зарастват сами още през първата година. Забелязва се също повишена склонност на определени фамилии към формиране на хернии, но не са открити генетични маркери за това.