Сайтът използва бисквитки.

  • 20% ОТСТЪПКА на козметика BIODERMA
    Поръчай сега
  • До 25% ОТСТЪПКА на продукти FORTEX
    Поръчай сега
  • До 25% OТСТЪПКА на етерични и козметични масла
    Поръчай сега
  • Специални предложения

    Абонирай ме

    Защо Витания?

    Как мозъкът е свързан с движението 30.10.2022

    Как мозъкът е свързан с движението

    Движението за нас е даденост. И най-сложното се случва с лекота и сякаш от само себе си. Но зад него се крие бурна комуникация между тялото и мозъка, която го прави възможно – буквално зад всяко – от непроизволните потрепвания на клепачите и придвижването ни в пространството до сложните умения и поддържането на баланс при каране на колело. Това означава, че и най-малкото увреждане на мозъчната и нервна тъкан при травми и заболявания би могло да наруши двигателните ни способности.

    Учените изследват упорито механизмите, чрез които се осъществява тази комуникация, като опознават същността и взаимната зависимост на движението и мозъка.

    Най-голямата световна награда за изучаване на мозъка

    Тя се казва Brain Prize и се присъжда ежегодно от датската фондация „Лундбек“. Тази година я получиха трима професори по неврология с международна слава за пионерските си изследвания за контрола на нервната система върху движението:

    • Силвия Арбър (Швейцария);
    • Мартин Гулдинг (САЩ/Нова Зеландия);
    • Оле Кийн (Дания).

    Те картографират типовете невронни клетки и вериги в гръбначния мозък и мозъчния ствол, осигуряващи възможност за всички видове движения.

    Разбирането как главният и гръбначният мозък контролират подвижността ни разкрива как нашите намерения се предават чрез сложно задействане на мозъчните клетки през мозъчния ствол по целия път чак до специфичните генериращи модели клетки на гръбначния мозък. А тяхната дейност контролира мускулите на тялото, включително пръстите, ръцете и краката.

    Какво е новото, което научихме за връзката движение – мозък

    Широко разпространено е схващането за гръбначния мозък като за проводник на командите от главния към моторните неврони и от тях към мускулите. Но се оказва, че той съдържа десетки милиони нервни влакна, подредени във вериги, и те функционират почти независимо. Така за редуването „ляв крак – десен крак“ се грижи не главният мозък, а гръбначният. Същото се отнася и до флексорите (сгъвачи) и екстензорите (разгъвачи). Различни групи неврони в гръбнака отговарят за започването и спирането, за скоростта, ритъма и посоката на придвижването.

    В мозъчния ствол пък са съсредоточени различни популации нервни клетки, които са специализирани за комуникация почти само с моторните неврони, предаващи импулсите от нервната система към ръцете. Други поддържат комуникация почти само с моторните неврони, предаващи нервните импулси към краката. Откриват се и неврони, комуникиращи едновременно и с ръцете, и с краката.

    Установени са също групите нервни влакна, променящи движението според информацията, получавана за промените във външната среда, но и според информацията за процесите в собственото ни тяло – в мускули, стави, сухожилия и т. н.

    Приложение на новите открития

    Цялото ни взаимодействие с околната среда и другите хора зависи от способността ни да се движим. Обяснението как нервната система генерира движението допринася за появата и развитието на нови стратегии за възстановяването му след нараняване или заболяване.

    Проучването и картографирането на мозъчните вериги, ръководещи движението, се очаква да обогати знанията за болестта на Паркинсон и амиотрофичната латерална склероза, както и за различните увреждания на гръбначния стълб. Очаква се също да очертае нови подходи за  облекчаване на симптомите, свързани със затруднения в движението на болните. Вече има експерименти върху мишки, които демонстрират, че стимулирането на избрана група неврони в мозъчния ствол възстановява двигателните способности.

    И макар че резултатите не могат директно да се пренесат към човешкия организъм, все пак звучи окуражаващо.