Сайтът използва бисквитки.

  • До 25% ОТСТЪПКА на овлажняващи капки за очи
    Поръчай сега
  • До 25% ОТСТЪПКА на козметика EUCERIN
    Поръчай сега
  • До 40% ОТСТЪПКА на серия срещу акне SEBOGARD
    Поръчай сега
  • До 30% OТСТЪПКА на продукти за суха и атопична кожа DIFA COOPER
    Поръчай сега
  • Специални предложения

    Абонирай ме

    Защо Витания?

    Как и защо настъпва стареенето 22.03.2022

    Как и защо настъпва стареенето

    Стареенето е екзистенциален въпрос – той засяга всеки от нас персонално. Но от друга страна има много сериозно социално-икономическо измерение и затова в изучаването му се влагат много усилия и средства.

    Теории за стареенето

    За последния половин век са създадени няколкостотин теории, всяка с по-няколко версии и/или подтеории. За някои от тях вероятно сте чували – остаряването е програмирано в гените ни; организмът се изхабява с времето; свободните радикали ускоряват стареенето; то се дължи на скъсяването на  теломерите и ограниченото делене на клетките и така нататък, и така нататък. Съществуващите теории се развиват, модифицират и се появяват нови.

    Но процесите на стареенето са толкова сложни, многопластови и взаимообвързани, че обяснението им е възможно само комплексно – като се интегрират различните аспекти, от които го разглеждат различните учени.

    Защо организмът старее

    Стареенето e заключителният период на живота. Човешкият организъм расте и се развива по определена програма, заложена в него от природата. Тя цели успешното му съзряване и възпроизвеждане. За еволюцията приоритет е оцеляването и развитието на вида, а не на индивида. Естественият подбор е подчинен на този приоритет и дава шанс на най-полезните гени, като елиминира рисковите и водещите към заболявания мутации. Затова различни механизми пазят организма на отделния човек до момента, в който той вече не може да се възпроизвежда. После настъпва упадък и деградация (жените – след менопаузата, мъжете – след андропаузата).

    До средата на миналия век средната продължителност на живота (около 50 години) почти напълно е съвпадала с края на възпроизводствения период. Често хората са умирали дори преди той да приключи. И съответно болестите, характерни за днешния човек над 65-75 години са били редки или дори непознати. Ускореното удължаване на живота започва преди около 7 десетилетия и продължава. Времето е прекалено малко за каквито и да е еволюционни промени. Дори и когато някои от нас успеят да постигнат дълъг живот в добро здраве, те няма как да предадат своето предимство на поколенията – просто вече не могат да създават деца.

    Програмата, заложена в новородения организъм и работеща добре до края на възпроизводствения период, при стареенето вече е неактуална, загубила е целта си. Основните акценти в нея са растежа и развитието, но за възрастния човек това е не просто ненужно, а направо вредно. Пример – кръвното налягане се повишава заедно с порастването на детето, за да може да осигурява с кръв растящия организъм. От един момент нататък обаче повишаването му става опасно за здравето и живота.

    Действието на гените, полезно в младостта, може да е увреждащо в напреднала възраст. Отличното усвояване на калция е добро за растежа и укрепването на двигателната система на млади години, но може да се отрази зле на артериите (да ги калцира) в напреднала възраст. Генът, който осигурява доброто усвояване на калция, ще бъде закрепен от естествения подбор като полезен, но няма как да бъде изчистена вредността му, защото възрастните не раждат.

    Обичайно клетките спират да се делят с напредването на годините и изпадат в покой. Нормално действието на хормоните (растежния фактор) и други биохимични субстанции активира специализирани сигнални протеини, които насърчават нарастването и размножаването на клетките. Но с остаряването това действие губи полезността си. Спрелите да се делят клетки излизат от покой, хипертрофират, стареят, засилват функциите си (хиперфункционират) според специализацията си. Стига се до опасни за здравето и живота състояния като високо кръвно налягане (хипертония), висока кръвна захар (хипергликемия), повишено ниво на холесторол и триглицериди в кръвта (хиперлипидемия) и т. н. Хипертрофията и хиперфункцията водят до изтощение, упадък и деградация на тъканите и органите. Освен това остарелите клетки произвеждат възпалителни молекули, които поддържат нискостепенно хронично възпаление – основа на различните хронични заболявания.

    Многобройните изследвания, дали и как може да се спре или забави стареенето, не осигуряват еднозначни отговори. Експерименти се правят с различни вещества, сред тях витамини и растителни съставки като полифенолите. Обнадеждаващи са резултатите, постигани с помощта на ресвератрола, кверцетина и други. Специално внимание се отделя на действието на витамин D3.

    Темата за стареенето ви вълнува? Проследете я и в някои от следващите ни публикации.