Обикновено мислим за храната като за продуктите, които консумираме – вкусни и не чак толкова вкусни, полезни или не чак толкова полезни. Но всъщност и вкусът, и ползата идват от химическия им състав, от химическите вещества, които ги изграждат, и които на практика повлияват по един или друг начин организма ни. И съвсем естествено химическите съставки на храната влизат във взаимодействие с химическите съставки на лекарствата.
Това се случва по два основни начина – като намаляват или като засилват действието на медикаментите. Понякога, след реакция между лекарствените формули и хранителните вещества, може да се прояви нов, неочакван ефект.
Когато храната пречи на усвояването на лекарството, бионаличността му за организма намалява и то не може да реализира лечебната си сила. Когато усилва действието му, до определено ниво се подобряват и лечебните му свойства, но при надхвърлянето му е твърде вероятно да се стигне до нежелани и опасни за здравето последици. При поява на нов, непознат ефект, е трудно да се прогнозира, дали той ще е за добро или за лошо. Практиката показва, че е по-скоро за лошо.
Влиянието на храната върху лекарствата засяга и фармакокинетиката (движението, разпространението на лекарствените вещества в организма), и фармакодинамиката (въздействието им върху физиологията и биохимията на организма).
Тук задължително трябва да се направи уговорката, че на практика е невъзможно да се проследят взаимодействията на всяка храна с всяко лекарство. Още повече, че индивидуалните различия при хората (особености на метаболизма, генетични предразположености, възраст, пол, здравословно състояние) силно повлияват тези взаимодействия. Все пак някои основни групи храни, които присъстват в ежедневното ни меню, са добре проучени и свойствата им общо взето са известни на широката аудитория.
Тях трябва да изключите от диетата си, когато сте на антибиотична терапия. Калцият се свързва с антибиотика в неразтворимо съединение, което стомашно-чревният тракт не може да абсорбира. Същият е резултатът и при някои други лекарства. Става дума за доксициклин, тетрациклин, ципрофлоксацин и др.
Има плодове, в чийто състав се откриват биоактивни вещества, взаимодействащи с някои ензими в тънките черва и черния дроб, важни за обмяната на лекарствените формули. Начело в списъка учените поставят грейпфрута. Той променя ефективността на десетки медикаменти и води до опасни състояния. Не бива да го консумирате, ако приемате статини, калциеви антагонисти, макролидни антибиотици, хинолони, антимикотични средства и т. н. Главният виновник за този резултат се нарича furanocoumarin и освен в грейпфрута, се среща в някои сортове портокали, мандарини, помело, лимони и лайм.
Бананите пък са богати на калий и засилват страничния ефект на лекарствата за понижаване на кръвното налягане – повишаване на калиевите нива в кръвта и последващи аритмии.
Това са най-вече зелевите и зеленолистните като спанак, лапад, салати и др. Витамин К е необходим за съсирването на кръвта и намаляване на вероятността от кръвоизливи. Но ако ви се налага да приемате антикоагуланти за разреждане на кръвта, тези зеленчуци могат да намалят ефективността им.
Те съдържат вещество (тирамин), което взаимодейства с някои медикаменти за депресия и Паркинсон и повишава кръвното налягане до критични граници. Неутрализира и действието на формулите срещу хипертония. В тази група, освен туршиите, са сирената, колбасите, сушените месни деликатеси и т. н.
Разбира се, не при всички пациенти ефектите са еднакви, но по-добре коментирайте с лекаря си, има ли храни, от които трябва да се откажете или поне да ограничите, докато трае медикаментозната терапия.
