Сайтът използва бисквитки.

Защо Витания?

Кои са най-честите автоимунни заболявания

26.03.2023
Кои са най-честите автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания са десетки – над 80. Те засягат около 4-5% от населението на света и разпространението им се увеличава. Някои от тях са много редки, но има и доста разпространени – диабет тип 1, болестта на Крон, ревматоиден артрит, множествена склероза, лупус и др. Те засягат почти всяка органна система на тялото. 

Диабет тип 1 

Автоимунните тела увреждат клетките в панкреаса, които секретират инсулин. Недостигът или липсата на хормона пречи на усвояването на кръвната захар, а повишените ѝ нива постепенно увреждат важните вътрешни органи (бъбреци, сърце, очи), кръвоносните съдове, нервите. Характерен е за детска и млада възраст. 

Ревматоиден артрит 

На прицела на имунната система са ставите. Те стават сковани и болезнени. Кожата върху тях е зачервена и топла. И ако остеоартритът е характерен за една доста по-късна възраст, то автоимунният ревматоиден артрит засяга млади хора – около 30те и по-рано. 

Множествена склероза

Уврежда миелиновото покритие на нервните клетки, което пък забавя и затруднява комуникацията между мозъка, гръбначния мозък и тялото. Стига се до затруднения с равновесието и ходенето. Установени са няколко форми на автоимунната болест и всяка се развива по различен начин. 

Системен лупус еритематозус 

В началото, поради свързания с него обрив, е смятан за кожно заболяване. Но той засяга почти всички вътрешни органи – мозъка, сърцето, бъбреците, ставите. Затова спада към системните автоимунни заболявания. 

Възпалителни заболявания на червата 

Те са цяла група и се определят от това, коя част от лигавиците на чревния тракт засягат. Най-често срещани са болестта на Крон, при която може да е възпалена всяка част от устната кухина до ануса, и улцерозният колит – лигавицата на дебелото черво и ректума. 

Тиреоидит на Хашимото 

Секретирането на хормоните на щитовидната жлеза намалява до минимум (хипотиреоидизъм). Това провокира подуване на жлезата (гуша), чувствителност към студ, напълняване, косопад, умора. 

При хипертиреоидизъм се развива друго автоимунно заболяване – болестта на Грейвс. 

Псориазис и псориатичен артрит 

Клетките на кожата се размножават прекалено бързо. Това води до зачервени възпалени зони с плака от сребристи люспи. При по-тъмен цвят на кожата възпалената зона е тъмна, покрита със сиви люспи. Около една трета от болните развиват и псориатичен артрит. Проявява се с болки, скованост и подуване в ставите.

Миастения гравис 

Нарушава се комуникацията между нервите, мускулите и мозъка. Мускулите спират да се съкращават. Мускулната слабост затруднява дори преглъщането, отварянето и затварянето на очите и пр. 

Цьолиакия 

Представлява атака на имунната система към тънките черва, когато в тях попадне глутен – протеин, съдържащ се в житните храни. Възпаленията пречат на храносмилането и усвояването на храните. 

Склеродермия 

Нарича се още системна склероза. Автоимунната реакция води до необичаен растеж на съединителна тъкан в кръвоносните съдове и вътрешните органи – сърце, бъбреци, бели дробове, и до увреждането им. 

Симптоми при автоимунните заболявания 

Въпреки че всяка болест има свои специфични симптоми, има и някои общи, които могат да предупредят, че са ви нужни задълбочени изследвания. Такива са: 

  •   честа умора; 
  •   мускулни болки; 
  •   болки в корема и храносмилателни проблеми; 
  •   подути жлези; 
  •   подуване и зачервяване на определени зони; 
  •   изтръпване на крайниците; 
  •   продължителна леко повишена температура (субфебрилна – 37°/37,2° С); 
  •   обриви, косопад и др. 
  • Автоимунните заболявания не са опасни за околните, не са заразни, но не са за подценяване. Те са сред първите 10 причини за смърт при жените до 64 години и много често са несъвместими със зачеването и износването на здраво бебе. 

    Можете ли да живеете нормално с автоимунно заболяване 

    Това зависи от спецификата на заболяването, от вашата решимост да не се предавате и готовността ви да си сътрудничите с лекаря си, за да държите болестта под контрол. 

    Необходимо е да се научите да управлявате симптомите, да избягвате стреса, да поддържате необходимата физическа активност и да се храните балансирано, със спазване на лечебна диета, ако е необходимо. Почивайте достатъчно и избягвайте стреса.