Връзката между инсулиновата резистентност и хроничното възпаление 17.04.2023

Инсулиновата резистентност е нарушение на чувствителността на клетъчните рецептори към инсулина, което променя реакцията на мускулите, черния дроб и мастната тъкан към хормона и нарушава регулирането на нивата на кръвната захар.

Мускулите и мастната тъкан не усвояват глюкозата добре, а черният дроб я освобождава по-интензивно. За да се преодолее нарастването на концентрацията ѝ в кръвта се произвежда повече инсулин и се стига до хиперинсулинемия.

Инсулиновата резистентност е обратима, но ако се занемари, тя води до преддиабет – по-високи от нормалното нива на глюкозата в кръвта, но не достатъчно високи, за да се определят като диабет тип 2. Преддиабетът също е лечим, докато диабет тип 2 (постоянни много високи нива на кръвната захар) не е. Смята се, че инсулиновата резистентност предшества диабета с около 10 до 15 години.

Последици от инсулиновата резистентност

Спомене ли се за инсулинова резистентност, веднага се сещаме за диабет тип 2. Но прогресирането ѝ може да доведе още до метаболитен синдром, неалкохолна мастна чернодробна болест, сърдечно-съдови заболявания, синдром на поликистозните яйчници и др. Опасни за здравето са и много високите нива на инсулина – хиперинсулинемията. Тя се смята за общ предхождащ фактор за:

• хипертонията – високо кръвно налягане;

• хипертриглицеридемията – високи нива в кръвта на триглицеридите;

• по-ниски нива на добрия холестерол с висока плътност (HDL);

• затлъстяване в областта на корема (абдоминално), което от своя страна задълбочава инсулиновата резистентност.

По същество това са и основните характеристики на метаболитния синдром, който е лечим, но много опасен при липса на лечение.

Причините за влошената чувствителност към инсулина не са напълно ясни. Има замесени гени, рискови фактори са затлъстяването – особено коремното, липсата на физическа активност, съвременната богата на наситени мазнини и въглехидрати диета, някои медикаменти, също и хормонални дисфункции.

Връзки между инсулиновата резистентност и хроничното възпаление

Хроничното възпаление може да е следствие от нормалното, започнало като защитна реакция на организма, но може да възникне независимо от него – например – при ревматоиден артрит. Друг вариант е да стартира като нискостепенно – при продължаващ възпалителен отговор на постоянни дразнители. Вече се знае, че го провокира и повишеното отделяне на провъзпалителни молекули от мастната тъкан при затлъстяване.

То активира имунни компоненти, които обикновено са различни от участващите в острия имунен отговор. Често причинява срив на имунната толерантност и повишен риск от незаразни болести при млади и стари или пък променя нормалната имунна функция и прави организма силно чувствителен към инфекции, може да отключи автоимунни заболявания.

Нискостепенното системно възпаление е част от комплекса фактори които допринасят за постепенната загуба на чувствителност на клетъчните рецептори към инсулина. То е едно от най-ранните и основни патологични събития, които могат да доведат до развитие на инсулинова резистентност в повечето инсулин-чувствителни тъкани.

Изследвания показват, че вероятността за загуба на чувствителност към инсулина е почти 2 пъти по-висока сред хората с хронично възпаление. Нещо повече – изследователите все по-често говорят за нея самата като за възпалително състояние на ниско ниво.

Последните години действието на инсулина все повече се признава като важен задвижващ механизъм на възпалителните пътища. Тези взаимодействия възникват на всички нива на имунния отговор. Нискостепенните възпалителни процеси и загубата на чувствителност към инсулина са взаимосвързани и веднъж появили се, се стимулират взаимно.

Взаимоотношенията възпаление – инсулинова резистентност и възможността за терапии и профилактика

Тясната взаимовръзка между двете състояния и доказателствата за ролята им във възникването и развитието на редица системни и невродегенеративни заболявания провокират търсенето на нови терапевтични стратегии.

Очаква се, че лечението на нискостепенното възпаление би могло да доведе до обръщане на инсулиновата резистентност и от там – до премахване на най-сериозните фактори за развитие на дислипидемия, хипертония, деменции, сърдечно-съдови болести и др.