ВИЛБИНИТАН ТАБЛ 50МГ/12,5МГ Х 7

Кратка характеристика на продукта 1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ Vilbinitan 50 mg/12.5 mg film-coated tablets Вилбинитан 50 mg/12.5 mg филмирани таблетки Прочети повече >>

Кратка характеристика на продукта 1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ Vilbinitan 50 mg/12.5 mg film-coated tablets Вилбинитан 50 mg/12.5 mg филмирани таблетки Vilbinitan 100 mg/12.5 mg film-coated tablets Вилбинитан 100 mg/25 mg филмирани таблетки 2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ Вилбинитан 50 mg/12.5 mg филмирани таблетки 1 филмирана таблетка съдържа 50 mg лозартан калий еквивалентен на 45.76 mg лозартан и 12.5 mg хидрохлоротиазид. Помощни вещества: 1 филмирана таблетка съдържа 115.80 mg лактоза моно-хидрат. Вилбинитан 100 mg/25 mg филмирани таблетки 1 филмирана таблетка съдържа 100 mg лозартан калий еквивалентен на 91.52 mg лозартан и 25 mg хидрохлоротиазид. Помощни вещества: 1 филмирана таблетка съдържа 231.60 mg лактоза моно-хидрат За пълния списък на помощните вещества, виж т. 6.1. 3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА Филмирана таблетка Вилбинитан 50 mg/12.5 mg филмирани таблетки Бяла, кръгла таблетка Вилбинитан 100 mg/25 mg филмирани таблетки Бяла, продълговата таблетка с делителна черта. Таблетката може да бъде разделена на две равни 4. КЛИНИЧНИ ДАННИ 4.1 Терапевтични показания Вилбйнитан е показан за лечение на хипертония при пациенти, на които кръвното налягане не .може да бъде адекватно контролирано само с лозартан или хидрохлоротиазид приложени самостоятелно. 4.2 Дозировка и начин на приложение Комбинацията лозартан 50 тд/хидрохлоротиазид 12.5 тд не трябва да се из-ползва като начална терапия, а при пациенти, на които кръвното налягане не може да бъде адекватно контролирано само с 50 тд лозартан или 12,5 тд хидрохлоротиазид приложени самостоятелно. Комбинацията лозартан 100 тд/хидрохлоротиазид 25 тд не трябва да се използва като начална терапия. Комбинацията от активни вещества лозартан 100 тд/хидрохлоротиазид 25 тд трябва да се използва, ако след титриране на дозата на отделните компоненти се достигне до лозартан 100 тд и хидрохлоротиазид 25 тд и се постигне стабилен контрол на кръвното налягане. В такъв случай е наличен Вилбйнитан 100 тд/ 25 тд. Титриране на дозата с компонентите (лозартан и хидрохлоротиазид) е препоръчителна. Когато е клинично обосновано при пациенти, при които кръвното налягане не е адекватно контролирано, е възможно директно преминаване от монотерапия към лечение с фиксирана комбинация. Обичайната начална и поддържаща доза е 1 филмирана таблетка Вилбйнитан 50 тд/12,5 тд или ЛА филмирана таблетка Вилбйнитан 100 тд/ 25 тд веднъж дневно. Най-общо антихипертензивен ефект е постиган три до четири седмици след началото на лечението. При пациенти, които не реагират адекватно на 1 филмирана таблетка Вилбйнитан 50 тд/12,5 тд или ЛА филмирана таблетка Вилбйнитан 100 тд/ 25 тд дозата може да бъде увеличена на 2 филмирани таблетки Вилбйнитан 50 тд/ 12,5 тд или 1 филмирана таблетка Вилбйнитан 100 тд/ 25 тд, която е и максималната дневна доза. Приложение при пациенти с увредена бъбречна функ подложени на хемодиализа: Не е необходимо първоначално адаптиране на дозата при па бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-50 т1/ггпп). Не е приложението на Лозартан/ хидрохлоротиазид (при пациенти п моди ал и за. Лозартан/ хидрохлоротиазид филмирани таблетки използват при пациенти с тежко бъбречно увреждане (тоест креатининов кли-рънс <30 гл1/т1п) (вж. т. 4.3). Приложение при пациенти с намален интраваскуларен обем: Загубата на обем и/или натрий трябва да бъде коригирана преди приложението на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки. Приложение при пациенти с чернодробни увреждания Лозартан/хидрохлоротиазид е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. т. 4.З.). Приложение при пациенти- в старческа възраст Обикновено не е необходимо адаптиране на дозата при пациенти в старческа възраст. Приложение при деца и юноши (под 18 годишна възраст) Липсва опит при деца и юноши. Заради това, Лозартан/хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при деца и юноши. Начин на приложение Вилбинитан филмирани таблетки може да се прилага едновременно с други антихипертензивни лекарства. Вилбинитан филмирани таблетки трябва да се приемат цели (да не се дъвчат) един път дневно с чаша вода, с или без храна. Вилбинитан 100 тд/25 тд филмирани таблетки могат да бъдат разделени на две равни половини, всяка, от които съдържа съответно лозартан 50 тд/хидрохлоротиазид 12,5 тд. Продължителността на лечениети се решава от лекуващия лекар. По време на продължително лечение с този лекарствен продукт, трябва да бъдат редовно проследявани: серумните електролити (калий, натрий, калций), веществата отделящи се с урината, пикочна киселина, серумни липиди и кръвна захар. Трябва да се осигури адекватен прием на течности. 4.3 Противопоказания - Свръхчувствителност към лозартан, производни на сулфонамида (като хид-рохлоротиазид) или към някое от помощните вещества ( - Клинично значима хиповолемия - Резистентна на терапия хипокалиемия или хиперкалцие - Рефракторна хипонатриемия - Холестаза и билиарни обструктивни нарушения - Симптоматична хиперурекимия/подагра - Тежко бъбречно увреждане (тоест серумен креатинин > 1.8 mg/dl [> 159 pmot/l] или креатининов клирънс <30 ml/min) - Тежка чернодробна недостатъчност - Втори и трети триместър на бременността (вж. т. 4.4 и 4.6) - кърмене (вж. т. 4.6). 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба Лозартан Ангиоедвм: Пациенти с история за ангиоедем (подуване на лицето .устните, гърлото, и/или езика) трябва да бъдат внимателно наблюдавани (вж. т. 4.8). Хипотензия и намален интраваскуларен обем: При пациенти страдащи от намален обем и/или загуба на натрий в резултат на силна диуретична терапия, бедна на соли диета, диария или повръщане може да се появи симптоматична хипотония, по специално след прием на първата .доза. Тези състояния трябва да бъдат коригирани преди приложението на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки(вж. т.4.2. и т.4.3.). Електролитен дисбаланс: Електролитния дисбаланс е често срещан при пациенти с бъбречно увреждане, с или без диабет и това трябва да се има предвид. Заради това плазмените концентрации на калий и стойностите на креатининовия клирънс трябва да бъдат внимателно проследявани, по-специално при пациенти със сърдечна недостатъчност и плазмен креатининов клирънс между 30 - 50 ml/min. Увредена чернодробната функция: На базата на фармакокинетичните данни, показващи значително нарастване на плазмените концентрации на лозартан при пациенти страдащи от цироза, Лозартан/хидрохлоротиазид трябва да бъде използван с внимание при пациенти с история за лека до умерена чернодробна недостатъчност. Липсва терапевтичен опит с лозартан при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност. Заради това Лозартан/хидрохлоротиазид е противопоказан при пациенти,страдащи от тежка чернодробна недостатъчност (вж. т. 4.2,4.3 и т. 5.2.) Увредена бъбречна функция: Като последица от инхибирането на системата ренин-анги са били съобщавани .промени в бъбречната функция недостатъчност (в частност при пациенти на които бъбреч! от ренин-ангиотензин-алдостерон системата, както и пр сърдечна недостатъчност или предхождаща бъбречна дисф>*Й^и>^_.. Както и при други лекарства повлияващи ренин-ангиотб! системата са били съобщавани повишаване на нивата на уреята в кръвта и серумния креатинин при пациенти с билатерална ренална артериална стеноза или стеноза на артерията на единия бъбрек, като тези промени в бъбречната функция могат да бъдат обратими след преустановяване на лечението. Заради това употребата на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки не се препоръчва освен ако се прецени,че лечението е абсолютно наложително. В такъв случай употребата на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки трябва да става с внимание при пациенти с билатерална ренална артериална стеноза или стеноза на артерията на единия бъбрек. Бъбречна трансплантация: Липсва опит с пациенти със скорошна бъбречна трансплантация. Първичен алдостеронизъм Пациенти страдащи от първичен алдостеронизъм по принцип не се повлияват от антихипертензивни лекарства действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин-алдостерон системата. Поради това употребата на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки не се препоръчва. Коронарно сърдечно заболяване и цереброваскуларно заболяване: Както при всички антихипертензивни лекарства, прекаленото понижаване на кръвното налягане при пациенти с исхемични кардиоваскуларни и цереброваскуларни заболявания може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт. Сърдечна недостатъчност: При пациенти страдащи от сърдечна недостатъчност, с или без бъбречна недостатъчност е налице, както и при другите лекарства действащи чрез инхибиране на ренин-ангиотензин системата, риск от поява на тежка артериална хипотония, и (много често) бъбречна недостатъчност. Аортна и митрална клапна стеноза, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия: Както при други вазодилататори, специално внимание е необходимо при пациенти страдащи от аортна или митрална стеноза, или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия. Заради това употребата на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки не се препоръчва. Расови различия: Наблюденията при инхибиторите на ангиотензин ко лозартан и другите ангиотензинови антагонисти показват, малко ефективни в понижаването на кръвното налягане черната раса в сравнение с тези от бялата раса) превалирането на ниския-ренинов статус при чернокожите хи Хидрохлоротиазид Хипртония и водно - електролитен дисбаланс: При някои пациенти може да се развие симптоматична хипотония. Това е било рядко срещано при пациенти с неусложнена хипертония, но е било по-често наблюдавано при водно-електролитен дисбаланс. Поради това, както при всички пациенти подложени на диуретична терапия, е необходимо да бъдат определяни серумните електролити през определени интервали от време. Тиазидите, вкл. хидрохлоротиазидът могат да предизвикат водно-електролитен дисбаланс (включващ хипокалиемия, хипонатриемия и хипохлоремична алка-лоза). Предупредителните признаци за водно-електролитен дисбаланс са сухота в устата, жажда, слабост, отпуснатост, сънливост, безпокойство, болка в мускулите или крампи, мускулна умора, хипотония, олигурия, тахикардия и стомашно-чревни смущения като гадене или повръщане (вж. т.4.8.). Рискът от хипокалиемия е най-голям при пациенти с цироза на черния дроб, при пациенти приемащи салуретици или при пациенти с недостатъчен перора-лен прием на електролити и при пациенти подложени едновременно на терапия с кортикостероиди или адренокортикотропен хормон (АКТХ) (вж. т.4.5.). Обратно, поради антагонизма на ангиотензин-11 рецепторите (АТ1) в резултат на веществото лозартан в Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки, може да се развие хипокалиемия, по специално в случай на бъбречна недостатъчност и/или сърдечна недостатъчност и захарен диабет. Препоръчително е адекватно проследяване на серумния калий при рисковите пациенти. Наблюдавано е, че тиазидите увеличават уринарната екскреция на магнезия, което може да доведе до хипомагнезиемия. Хипонатриемия може да се развие при едематозни пациенти когато времето е топло.. Бъбречни увреждания При бъбречна недостатъчност (гломерулна ултрафилтрация < 30 т1/т1п) хидрохлоротиазидът не е ефективен и дори води до увреждания тъй като скоростта на гломерулната филтрация е допълнително понижена. Заради това, Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки е противопоказан при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (тоест креатининов клирънс < 30 т1/тт) (вж. Т.4.З.). Чернодробни увреждания: Тиазидите трябва да се използват с внимание при пациенти с увредена чернодробна функция или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като малка промяна на водно-електролитния баланс може да предизвика чернодробна кома. Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки е противопоказан при па- Общи ефекти Едновременният прием на Лозартан/хидрохлоротиазид филмирани таблетки и ACE инхибитори не се препоръчва, тъй като липсват клинични данни относно ефикасността и/или поносимостта при едновременното им приложение. При пациенти с или без история на алергия или бронхиална астма приемащи тиазиди, могат да се появят реакции на свръхчувствителност. Изостряне или активиране на системен лупус еритематодес е било наблюдавано при приложението на тиазиди. Бременност: Не трябва да се започва лечение с антагонисти на ангиотензин-И- рецепторите по време на бременност. Пациентки планиращи бременност трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за бременността, освен в случай, че продължаването на терапията с антагонисти на ангиотензин-П- рецепторите е оценено като абсолютно необходимо. Когато бременноста е диагностицирана, лечението с антагонисти на ангиотензин-Н- рецепторите трябва да бъде спряно незабавно, и ако е подходящо да бъде започната алтернативна терапия (вж. т.4.3. и т.4.6.) Други предупреждения и предпазни мерки: 4.5 Взаимодействия с други лекарствени продукти и взаимодействие Потенциални взаимодействия отнасящи се до лозартан и хидрохлоротиазид: Комбинации, които трябва да се избягват Литий: Обратимо повишаване на концентрациите и токсичността на серумния литий са били съобщавани при едновременно приложение на литий и инхибитори на ан-гиотензин конвертиращия ензим и рядко при едновременно приложение с анги-отензин II антагонисти. В добавка, бъбречният клирънс на литий е намален от тиазидите и вследствие на това рискът от литиева токсичност може да бъде повишен. Комбинацията Лозартан/хидрохлоротиазид и литий не се препоръчва (вж. т.4.4). Ако употребата на тази комбинация е доказано необходима се препоръчва внимателно наблюдение на нивата на серумния литий. Комбинации изискващи внимание Баклофен: Възможно е потенциране на антихипертензивния ефект. Нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства (НПВС): НПВС (тоест ацетилсалицилова киселина (> 3 д/дневно), СОХ-2 инхибитори и неселективни НПВС) могат да намалят антихипертензивния ефект на тиазидните диуретици и ангиотензин II антагонисти. При някои пациенти с компрометирана бъбречна функция (напр. дехидратира-ни пациенти или пациенти в старческа възраст с компрометирана бъбречна функция) допълнителното прилагане на ангиотензин II антагонисти и вещества инхибиращи циклооксигеназата може да доведе до по-нататъшно влошаване на бъбречната функция, вкл. е възможна и поява на остра бъбречна недостатъчност, която е обикновено обратима.Заради това, тази комбинация трябва да се прилага с внимание, особено при пациенти в старческа възраст. Пациентите трябва да.бъдат адекватно хидратирани и да бъдат съветвани да проследяват бъбречната си функция след започване на такава терапия, както и периодично след това. Комбинации, които трябва да св вземат под внимание Амифостин: Възможно е потенциране на антихипертензивния ефект. Други антихипертензивни продукти, като диуретици, бета блокери, вазоди-лататори и нитрати. Понижаващият: кръвното налягане ефект на лозартан/хи, да бъде повишен при едновременната употреба на друп лекарствени продукти. Алкохол, барбитурати, фенотиазини, наркотични трициклични. антидепресанти, антипсихотици: Възможно е потенциране появата на ортостатична хипото! Кортикостероиди (системно приложение): Намален антихипертензивния ефект. Потенциални взаимодействия свързани с лозартан: Комбинации, които трябва да се избягват Лекарствени продукти повлияващи нивата на калий: На базата на опита свързан с употребата на лекарствени продукти повлияващи ренин-ангиотензин системата, едновременната употреба с калий-съхраняващи диуретици, добавки към храната съдържащи калий, заместители на солта съдържащи калий или други лекарствени продукти, които могат да повишат плазмените нива на калий (напр. хепарин, ACE инхибитори) може да доведе до повишаване на нивата на серумния калий. Ако лекарствени продукти повлияващи нивото на калий са били предписани в комбинация с Лозар-тан/хидрохлоротиазид е препоръчително мониториране на плазмените нива на калий в кръвта (вж. т. 4.4) Комбинации, които трябва да се вземат под внимание Флуконазол, оиФампииин: Лозартан се метаболизира основно от цитохром Р450 (CYP) 2С9 до активен метаболит - карбоксилна киселина. При клинични изследвания е установено, че флуконазол (инхибитор на CYP2C9) намалява метаболизма на лозартан приблизително с 50%. Установено е, че едновременният прием на лозартан с ри-фампицин(индуктор на метаболитните ензими) води до 40% по-ниски плазмени нива на активния метаболит. Клиничната значимост на тези ефекти не е установена. Потенциални взаимодействия свързани с хидрохлоротиазид: Комбинации,които трябва да се избягват Лекарствени продукти повлияващи нивата на калий: Понижаващият нивата на калий ефект на хидрохлоротиазида може да бъде по-тенциран от едновременен прием с други лекарства, които могат да бъдат свързани със загуба на калий и хипокалиемия (напр. други калиуретични диуретици, лаксативи, кортикостероиди, АКТХ, амфотерацин, карбеноксолон, пеницилин G натрий или производни на салициловата киселина). Затова такива комбинации не са препоръчителни(вж. т.4.4). Комбинации изискващи внимание Калциеви соли: Тиазидните диуретици могат да увеличат серумните нива намалена екскреция. Ако е необходимо да бъдат предпи ната съдържащи калций, нивата на калций в серума тр рирани и съответно да се адаптира дозировката на калци! Холестирамин и колестипол (йонообменни смоли): Абсорбцията на хидрохлоротиазид е нарушена в присъствието на анионни йо-нообменни смоли. Дигиталисови гликозиди: Тиазид индуцираната хипокалиемия или хипомагнезиемия може да доведе до развитието на дигиталис-индуцирана сърдечна аритмия. Лекарствени продукти водещи до нарушения в серумния калий: Периодично мониториране на серумния калий и ЕКГ е препоръчително при прилагане на Лозартан/хидрохлоротиазид с лекарствени продукти водещи до нарушения в серумния калий (напр. дигиталисови гликозиди и антиаритмични лекарства) и със следните торсадес де пойнтес (камерна тахикардия) предизвикващи лекарствени продукти (вкл. някои антиаритмични лекарства), като хи-покалиемията е била предразполагащ фактор за възникване на торсадес де пойнтес (камерна тахикардия): - Клас II антиаритмични лекарства (напр. хинидин, хидрохинидин, дизопира-мид). - Клас III антиаритмични лекарства (напр. амиодарон,соталол, дофетилид, ибутилид). - Някои антипсихотици (напр. тиоридазин, хлорпромазин, левомепромазин, трифлуоперазин, циамемазин, сулпирид, султоприд, ултоприд, амисулприд, тиаприд, пимозид, хал опери дол, дроперидол). - Други (напр. белпридил, цисаприд, дифеманил, еритромицин IV, халофант-рин, мизоластин, пентамидин, терфенадин, винкамин IV). Недеполяризиращи миорелаксанти (напр. тубокурарин): Ефектът на недеполяризиращите миорелаксанти може да бъде потенциран от хидрохлоротиазид. В случай, че не е възможно да се преустанови употребата на хидрохлоротиазид преди приложението на кураре-подобен тип миорелаксанти, анестезиоло- гът трябва да бъде информиран за лечението с хидрохлоротиазид. Антихолинергични вещества (напр. атропин\6ипериден): Увеличават б йона личността на тиазидните диуретици чрез понижаване на стомашно-чревния мотолитет и скоростта на изпразване на стомаха.^^^^ Метформинът трябва да бъде прилаган внимателно поради риск от развитие на млечна ацидоза индуцирана от вероятна функционална бъбречна недостатъчност свързана с хидрохлоротиазид. Бетаблокери и диазоксид: Хипергликемичният ефект на бета-блокерите и диазоксид може да бъде засилен от тиазидите. Пресорни амини (напр. норадрвналин): Ефектът на пресорните амини може да бъде намален. Лекарства използвани при лечението на подагра (пробенецид, сулфинпира-зон и алопуринол): Възможно е да е необходимо адаптиране на дозата на урикозуричните лекарства, тъй като хидрохлоротиазидът може да доведе до повишаване на серумните нива на пикочната киселина. Може да е необходимо повишаване на дозата на пробенецид или сулфинпиразон. Едновременното приложение на тиазиди може да доведе до увеличен риск от поява на реакции на свръхчувствителност към алопуринол. Амантадин: Тиазидите могат да увеличат риска от поява на странични ефекти предизвикани от лечение с амантадин. Цитотоксични лекарства (напр. циклофосфамид, метотрексат): Тиазидите могат да понижат бъбречната екскреция на цитостатиците и да по-тенцират техния миелосупресивен ефект. Салицилати: В случай на прием на салицилати във високи дози хидрохлоротиазидът може да повиши техния токсичен ефект върху ЦНС. Метилдопа: Има отделни съобщения за поява на хемолитична анемия при едновременен прием на хидрохлоротиазид и метилдопа. Циклоспорин: Едновременният прием на циклоспорин може да увеличи риска перурикимия и подагроподобни усложнения. Тетрациклин: Едновременният прием на тетрациклини и тиазиди у вели1 циклин-индуцирано повишение на нивата на уреята. Това роятно не е приложимо за до кси ци клин. Хинидин: Клирънсът на хинидин може да бъде намален при едновременен прием на хид-рохлоротиазид и хинидин. Лекарство/лабораторни изследвания взаимодействие: Поради ефекта на тиазидите върху метаболизма на калция, те могат да попречат на изследванията за определяне на паратиреоидната функция (вж. т.4.4). 4.6 Бременност и кърмене Бременност Не се препоръчва употребата на антагонисти на ангиотензин II рецепторите по време на първия триместър на бременността (вж. т. 4.4). Не трябва да се употребяват антагонисти на ангиотензин II рецепторите по време на втория и третия триместър на бременноста (вж. т.4.3). Няма епидемиологични данни относно риска от тератогенност при употребата на ACE инхибитори по време на първия триместър на бременността, все пак обаче не може да бъде изключено слабо повишаване на възможния риск от употребата им. Тъй като липсват данни от контролирани епидемиологични проучвания относно риска от приложението на Ангиотензин II рецепторни инхибитори (AIIRAs), подобен риск може да съществува и за този клас лекарствени продукти. При пациентки планиращи бременност терапията с Ангиотензин II рецепторни блокери трябва да бъде заменена с алтернативно антихипертензивно лечение, което е с установен профил на безопасност по отношение на бременността, освен в случаите, когато продължаването на терапията е абсолютно наложително. При диагностициране на бременност, лечението с II рецепторни блокери трябва да бъде спряно незабавно и ако е приложимо да бъде започната алтернативна антихипертензивна терапия. Употребата на Ангиотензин II рецепторни блокери по време на втория и третия триместър на бременността води до фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавена осификация на черепа) и неона-тална токсичност (остра бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също 5.3 „Предклинични данни за безопасност"). Ако се приемат Ангиотензин II рецепторни блокери по време на бременността е препоръчително да се провежда регулярно ултразвуково изследване на бъбречната функция и черепа от втория триместър на бременността нататък. Новородени, майките на които са приемали Ангиотензин II рецепторни блокери по време на бременността трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци на хипотония (вж. също т.4.3. и т. 4.4). Тиазидите преминават плацентарната бариера и се откри в, кръв. Те могат да предизвикат нарушения в електролитния други възможни реакции наблюдавани при приложението циенти. Били са съобщавани случаи на тромбоцитопения п и за фетална или неонатална жълтеница след лечение на м Кърмене Няма данни дали лозартан се екскретира с кърмата при хора. Все пак е установено, че той се екскретира с кърмата при плъхове. Тиазидите преминават в кърмата и могат" да инхибират лактацията. Поради възможните странични ефекти за кърмачето комбинацията лозартан натри й/хи дрохлоротиазид е противопоказана по време на кърмене (вж. т.4.3.) 4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини Не са провеждани изследвания относно повлияването въху способността за шофиране и работа с машини. Все пак, когато се шофира или се работи с машини трябва да се има предвид, че е възможно понякога да се появи замайване или сънливост когато се провежда антихипертензивна терапия, особено в началото на лечението или при увеличаване на дозировката, както и при едновременния прием на алкохол по време на терапията. 4.8 Нежелани лекарствени реакции Честота на поява на страничните ефекти изброени по-долу е дефинирана като се използва следната класификация: Много чести (? 1/10); чести 1/100, < 1/10); нечести (а 1/1,000, < 1/100); редки (?1/10,000, < 1/1,000); много редки (< 1/10,000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При проведени контролирани клинични проучвания за есенциална хипертония, са били съобщавани следните странични ефекти, подредени по намаляваща честота и системно-органната класификация на MedDRA, за лозартан/хи дрохлоротиазид: Инфекции и инфестации: Нечести: Инфекции на дихателните пътища Нарушения на метаболизма и храненето Чести: Хипокалиемия Нечести: Хиперкалиемия, подагра Нарушения на ухото и лабиринта: Нечести: Световъртеж Психични нарушения: Нечести: Безсъние Нарушения на нервната cucmeMas Нечести: Световъртеж Нечести: Главоболие, парестезия, хипестезия Редки: Сънливост Сърдечни нарушения: Нечести: Палпитауии, тахикардия Съдови нарушения Нечести: Ортостатична дисрегулация, хипотония Респираторни,гръдни и медиастинални нарушения: Нечести: Кашлица Стомашно-чревни нарушения: Нечести: Гадене, рефлукс на стомашни киселини, констипация, метеоризъм Нарушения на кожата и подкожната тъкан Нечести: Обрив, засилено потене, алопеция, пруритус Нарушения на мускулно-скелетната система, съединителната тъкан и костите Нечести: Мускулен спазъм Нарушения на бъбреците и пикочните пътища: Нечести: Полиурия Нарушения на възпроизводителната система и гърдата: Нечести: Намалено либидо Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Нечести: Астения, уморяемост, отоци Изследвания Чести: увеличени нива на пикочна киселина и урея в кръвта, покачване на ала-нин-аминотрансферазата (ALT) Нечести: покачване на серумния креатинин и серумната глюкоза, покачване на серумния билирубин и алкалната фосфата за, протеинурия, понижаване на серумния хлорид, серумния фосфат и серумния натрий, покачване в нивата на триглицеридите, повишаване на урейния азот в кръвта. Нежелани странични ефекти на отделните компоненти на лекарствения Нарушения на кръвта и лимфната система Редки: Анемия Нарушения на метаболизма и храненето: Нечести: Задръжка на течности, увеличаване на теглото Психични нарушения Нечести: Промени и нарушения в съня, депресия, безпокойство Нарушения на нервната ситема Чести: Световъртеж Нечести: Сънливост, главоболие, тремор Редки: Синкоп, мозъчносъдови инциденти, парестезия, мигрена Нарушения на ухото и лабиринта Нечести: световъртеж, тинитус Сърдечни нарушения: Нечести: Ангина пекторис Редки: атриална фибрилация Съдови нарушения: Нечести: симптоматична хипотония/ортостатична хипотония (по-специално при пациенти със загуба на вътресъдов обем, напр. пациенти с тежка сърдечна недостатъчност или лекувани с високи дози диуретици), дозозависим ортостати-чен ефект, обрив Респираторни,гръдни и медиастинални нарушения Нечести: кашлица, фарингит, диспнея Стомашно-чревни нарушения Нечести: повръщане, коремна болка, констипация, хемороиди Хепато-билиарни (черен дроб и жлъчка) нарушения Редки: чернодробна дисфункция, хепатит Нарушения на кожата и подкожната тъкан Нечести: засилено потене, алопеция, пруритус Редки: Уртикария Нарушения на мускулно-скелетната система, съеди костите Нечести: Болки в гърба Редки: Миалгия Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Нечести: Полиурия Редки: Бъбречна недостатъчност Нарушения на възпроизводителната система и гърдата: Нечести: Понижено либидо Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: Нечести: астения, уморяемост, оток/подуване, физическо неразположение Изследвания: Нечести: повишени нива на пикочна киселина и урея в кръвта, повишени нива на серумния креатинин, серумния билирубин и алкалната фосфатаза, повишени нива на триглицеридите, серумния хлорид и серумния калий повишени или понижени нива на серумния натрий, повишени нива на серумния С02р повишени нива на еозинофилите, повишени или понижени нива на тромбоцити в кръвта. Хипертензивни пациенти с лява вентрикуларна хипертрофия При проведени контролирани клинични проучвания с пациенти страдащи от левокамерна хипетрофия (LIFE проучване) с активно вещество лозартан са съобщавани като чести (>1/100, < 1/10) следните странични ефекти подредени по системно-органната класификация на MedDRA: Нарушения на нервната система Замаяност Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение: Чувство на слабост/уморяемост Нарушения на ухото и лабиринта Световъртеж Опит от постмаркетингови изследвания Лозартан калий и лозартан/хидрохлоротиазид Следните нежелани ефекти са били съобщавани при постм изследвания проведени с лозартан калий и лозартан/хидро базирани на спонтанните съобщения за нежелани реакц може да бъде определена честота на появата им: Нарушения на кръвта и лимфната система С неизвестна честота: Анемия, тромбоцитопения Нарушения на имунната система С неизвестна честота: Свръхчувствителност: анафилактични реакции, ангиоедем вкл. оток на ларинкса и глотиса предизвикващи обструкция на дихателните пътища и/или оток на лицето, устните, фаринкса, и/или езика са били съобщавани рядко при пациенти лекувани с лозартан; при някои от тези пациенти ангиоедем е бил съобщаван в миналото във връзка с прилагането на други лекарства, вкл. и ACE инхибитори. Нарушения на нервната система С неизвестна честота: мигрена, дисгезия, синкоп, мозъчно-съдов инцидент Сърдечни нарушения: С неизвестна честота: Атриална фибрилация Съдови нарушения С неизвестна честота: Васкулит, вкл. пурпура на Шьонлайн-Хенох Респираторни,гръдни и медиастинални нарушения С. неизвестна честота: Кашлица Стомашно-чревни нарушения С неизвестна честота: Диария Хепато-билиарни (черен дроб и жлъчка) нарушения С неизвестна честота: Хепатит Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение С неизвестна честота: уртикария.пруритус, обрив, еритодермия (с лозартан) Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан С неизвестна честота: Миалгия, артралгия Изследвания С неизвестна честота: нарушена чернодрбна функция, преходно повишаване на нивата на серумния креатинин и у рея, преходно повишаване на нивата на серумните липиди (холестерин, триглицериди) Нарушения на бъбреците и пикочните пътища: Като последица от инхибирането на ренин-ангиотензин-алдостерон са били съобщавани промени в бъбречната функция в недостатъчност при рискови пациенти, тези промени в бъбре могат да бъдат обратими след преустановяване на лечението. Хидрохлоротиазид Нежеланите странични ефекти на хидрохфлортиазид са класифицирани само съгласно системно-органната класификация на МесЮОД. Не е възможно да бъде определена, точната честота на проявата им, като се има предвид откога се използва това лекарствено вещество. Нарушения на кръвта и лимфната система С неизвестна честота: левкопения, агранулоцитоза.тромбоцитопения, апластична анемия, имуно-медиирана хемолитична анемия в резултат от образуване на антитела при едноврменно лечение с метилдопа. Нарушения на метаболизма и храненето С неизвестна честота:'загуба на апетит, водно-електролитен дисбаланс, дехидратация, жажда, хипокалиемия, хипонатриемия, хипомагнезиемия, хипохлоридемия, хиперкалциемия, хипергликемия, хиперурекимия, метаболитна алкалоза, подагра, влошаване на метаболитният статус при пациенти с изразен захарен диабет. Възможна е изява на латентен захарен диабет. Психични нарушения С неизвестна честота: нервност, обърканост, апатия Нарушения на нервната система С неизвестна честота: парестезия, главоболие, световъртеж, конвулсии, сънливост, пареза, нарушения в съзнанието, кома. Нарушения на очите С неизвестна честота: ксантопсия, замъглено зрение, възможно влошаване на съществуваща миопия Сърдечни нарушения С неизвестна честота: палпитации, сърдечна аритмия Съдови нарушения С неизвестна честота: хипотония, ортостатична дисрегулация, васкулит, хемоконцентрация, хиповолемия, тромбоза, емболия Респираторни,гръдни и медиастинални нарушения С неизвестна честота: пулмонарен оток, остра интерстициална пневмония Стомашно-чревни нарушения С неизвестна честота: загуба на апетит, повръщан констипация, метеоризъм, остър панкреатит, паралитичен и та, стомашни спазми и болка. Хепато-билиарни (черен дроб и жлъчка) нарушенияия, С неизвестна честота: жълтеница, остър холецистит по специално в случай на съществуваща холелитиаза. Нарушения на кожата и подкожната тъкан С неизвестна честота: алергични кожни реакции: пруритус, реакции на фоточувствителност, пурпура, уртикария Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан С неизвестна честота: миалгия, мускулен спазъм Нарушения на бъбреците и пикочните пътища С неизвестна честота:' глюкозурия, увеличена честота на уриниране, интерстициален нефрит, бъбречна недостатъчност Нарушения на възпроизводителната система и гърдата С неизвестна честота: сексуална дисфункция, импотентност Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение С неизвестна честота: астения, уморяемост, слабост, треска Изследвания С. неизвестна честота: преходно повишаване на нивата на серумния креатинин.урея и липиди (холестерин, триглицериди) 4.9 Предозиране Симптоми на интоксикацията Най-честите симптоми на предозиране с лозартан се очаква да бъдат хипото-ния и тахикардия, възможна брадикардия, астения, световъртеж, главоболие, ортостатична дисрегулация (вж. също 4.8) Предозирането на хидрохлоротиазид се свързва със загуба на електролити (хипокалиемия, хипохлоремия) и дехидратация в резултат на прекомерно засилената диуреза. Най-честите белези и симптоми на предозиране са гадене и сънливост. Хипокалиемията може да доведе до мускулен спазъм и/или подчертана сърдечна аритмия във взаимовръзка с едновременното приложение на дигиталисови гликозиди или някои антиаритмични лекарства. Лечение на интоксикацията Мерките които трябва да се предприемат зависят от времето изминало от приемът на лекарството' и тежестта на симптомите. Препоръчителните мерки включват предизвикване на повръщане и/или стомашен лаваж. Стабилизирането на циркулаторната система трябва да бъде приоритет. При перорален прием е показан прием на подходяща доза активен въглен. Ако се^ояви хипо-тония, пациентът трябва да се постави в легнало положение^ да се възстанови врдно-електролитния обем. , ^. След това, в допълнение на мониторирането на жизненитв//п§1 да се проведе внимателно проследяване на водно-електролв' кално-киселинният баланс, както и на веществата съдържащи се в урината и ако е необходимо дисбалансът трябва да бъде коригиран. Нито лозартан калий нито неговият активен метаболит могат да бъдат отстранени посредством хемодиализа. Степента на отстраняване на хидрохлоротиа-зид посредством хемодиализа не е установена. 5. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА STADA Arzneimittel AG, Stadastrasse 2-18, D-61118Bad Vilbel Германия 6. НОМЕР(А) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА 20080150 20080151 7. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА 08.08.2008 8. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА Ноември 2008