Витамини и минерали

Витамините и минералите са необходими на организма в толкова малки дози, че човек би казал – пренебрежимо малки. Въпросът е, че не могат да бъдат пренебрегнати.

Какво представляват и как въздействат на човешкия организъм
Минералите, с редки изключения, са вещества и елементи от неорганичен произход. Общото за тях е, че са с преобладаващо кристална структура. Биват метални и неметални. Участват в обмяната на веществата на човешкия организъм в минимални количества. Едни са градивен материал – като калция. От други зависи протичането на обменните и енергийни процеси, усвояването на храната и синтезирането на ключови вещества за обмяната.

Изключителното значение за жизнената дейност и аминогрупата  в състава им дава името на вита-амините. Тези нискомолекулни органични съединения сами по себе си не са източник на енергия и не се включват като градивни елементи в клетките. В същото време чрез сложната система от ензими и нуклеотиди, в някои  случаи – директно, участват и стимулират всички биохимични процеси по усвояването на храната, енергийното осигуряване на организма и изграждането на тъканите, имунната му устойчивост и оптималното състояние на отделните жизнени системи.

Дефицитни състояния, излишък
По естествен път витамините се произвеждат и натрупват от растенията и много по-малко от животните. Синтезираните от нашия организъм са недостатъчни за функционирането му и той си набавя допълнителни количества от храната.
Когато храненето е небалансирано, се проявяват недоимъчни състояния, водещи до сериозни нарушения във функционирането му. Витаминният дефицит се нарича авитаминоза. Най-популярни примери за нея са скорбутът и бери-бери. При хиповитаминозата даден витамин е наличен, но не в количества, нужни за оптималната работа на жизнените системи.
Хипервитаминозата е пренасищеното, претоварването на тялото ни с витамини. Което, разбира се, отново дебалансира фините биохимични настройки и се преживява болезнено.

Ако дефицитни се окажат минералите, се стига до дисбаланс на киселиността на средата. Може да доведе до ниско или нулево равнище на снабдяването на клетките с хранителни вещества и кислород, разпадни процеси в костите и тъканите. Пренасищането води до токсикиране на организма.

Водоразтворими и мастноразтворими витамини
Водоразтворими са витамин С и В-групата. Те не се задържат в тялото ни и затова е необходим постоянен прием. От друга страна трябва да се поемат много големи дози, за да се стигне до хипервитаминоза.
Мастноразтворими са А, D, Е, К и др.
От кой вид са, има отношение най-вече към това как си ги набавяме, запазват ли се или се унищожават при топлинна преработка, по какви механизми въздействат на жизнените функции.

Важно е също да се помни, че никое от тези вещества не действа само за себе си. Едното е условие за усвояване или синтезиране на другото. Подкрепят или неутрализират действията си. Създават среда за по-добрия ефект на множество други субстанции, необходими на организма. Те не са лекарства, но могат да подпомогнат или спрат действието на лекарствата.

Нуждата от витамини и минерали е много променлива. Тя зависи не само от индивидуалните ни телесни характеристики, но и на каква възраст сме, изпитваме ли допълнителни натоварвания – психически, физически, бременност; здрави ли сме, или боледуваме, каква е общата ни диета и режимът на хранене и т. н.
Необходимата доза се влияе още от това дали приемаме медикаменти и какви, дали приемаме други витамини и колко, дали в тялото ни има достатъчно минерали.



При интерес, може да прочетете повече в сайтовете на:

The American Journal of Clinical Nutrition
http://ajcn.nutrition.org

British Nutrition Foundation
http://www.nutrition.org.uk/

The Journal of the American Medical Association
http://jama.jamanetwork.com/

Нутриенты, условные нутриенты и антинутриенты
в нейродиетологии детского возраста
(Справочник)/Под ред. Студеникина В. М. М.: Династия. 2013